Новораждането на България

Веса Дикова | 14 октомври, 2017

Ние, българите сме езичници.
Наричаме се християни, титулуваме се православни – но сме народ от езичници.
Кой е Бог – не знаем.
За едни е „сила някаква“, други казват – „енергия“, трети добавят – „има нещо…“.
Мнозина направиха свой бог парите, самоналагането, сексапила, властта, външния блясък – и се кланят ден и нощ, без задръжка и свян, отдали изцяло себе си и поставили мъртвите златни идоли високо, та ако може и останалите – по езически невежи, да се прехласнат и те.
Други, усетили празнотата в сърцата си, тръгнаха по чужди пътеки и безнадеждно опитват да запълнят липсата на Бога с екзотични духовни практики, събирани от близки и далечни краища на света.

А през всичките тези векове досега – разбрахме ли, че именно Живият Бог ни докосна в съдбовните времена на княз Борис Михаил, за да ни установи като българи и като народ?
Осъзнахме ли, че в един исторически миг Бог преплете в генетичния код на българската нация православието и кирилицата, така че езикът се даде, за да обясни вярата?
Разпространихме ли, разчетохме ли, приехме ли на роден език Божието слово помежду нас си?
Този свят завет и досега не изпълнихме.
И досега сме езичници.

Христос дойде за такива като нас – дойде да присади дивите пръчки на езичниците към Своята лоза. Дойде да ни очисти и оправдае пред съвършено справедливия Божи гняв „…за да бъдат езичниците сънаследници, съставящи едно тяло, и съпричастници на обещанието Божие в Христа Иисуса чрез благовестието,“ Ефесяни 3:6

Гневните коментари няма да закъснеят – Христос, християнство?!
Но, моля ви – 21 век е, религии много…
И има ли изобщо Бог?! Погледнете света, в който живеем…

Къде сте, български православни проповедници?
Ако сте призвани, излезте и говорете, обяснете Истината!
Или чакате народът сам да напълни църквите?
Защото невежите без проповедник, как ще чуят? А без да чуят, как ще повярват? А без да повярват, как ще се спасят? Римляни 10:14
Всичко е позволено, но не всичко е полезно и пътят към Бога и спасението е тесен.
Истината по дефиниция е една.

Излезте и говорете!
Време е завесата на храма да се раздере и пред нас, българите.
Тогава ще започне преобразяването на нашия народ, не според чужди задания и според идеологията на деня, а според вечната Божия промисъл, определена за нас от началото на света.
„…недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия.“ Римляни 12:2
Когато разберем Бога с ума си, а после Го приемем дълбоко в сърцето си, тогава ще прозрем истинската реалност, където Бог Е – и където всичко, което е станало, чрез Него е станало и нищо от това, което е станало, не е станало без Него.

Осъзнаем ли абсолютната Истина, ще започнем да се съизмерваме според нея.
И ще се намерим грешни.
Всички.
А праведните ни дела ще се окажат зацапана дреха.
Да спрем ли да правим добро? Да не бъде!
Ще разберем обаче, че невъзможно е сами да се оправдаем с човешки дела в онзи момент, когато ще застанем пред трона на Бога.

Пътят е даден и Той е Христос.
Единственият, очистителният, спасителният.
„…ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ Матей 16:24
Да се отречем от себе си, да носим кръста си – обезспокоителни, неудобни фрази.
Сочат към работа, дисциплина, отговорност, търпение, жертвоготовност.
Думи, забравени в нашия съвременен български речник.
Думи, които отпращаме към други, предишни поколения – също като думите „вяра“, „Библия“, „Бог“.
Също като думите „надежда“, „възход“, „благоденствие“.

По общо съглашателство на целия ни народ, ние отдавна не сме на Пътя.
Вместо това сме затънали до гуша в блатото отстрани.
Лъжа, кражба, безсъвестност – давим се в тинята.
Как да прогледне алчният, че трупа нахалост и молец и ръжда ще наследят богатствата му, а той сам върви гол и бос към Съд страшен, неотменен и окончателен?
Как да разбере ненаситният, че делът му е достатъчен и е отреден отначало, и след като получи неговото си, трябва да си иде без да се домогва до определеното за други?
Как да приеме властолюбецът, че всеки големец най-първо слуга трябва да бъде на тези, които води?
Как едни за други братя и сестри да бъдем и да се грижим за ближния така както за себе си?
Как да се обединим и заработим като едно тяло за кауза българска, и винаги Христова?
Слепци сме и не можем да видим, че жива вода ни е дадена, а ние ходим жадни и газим в тинята.

Бог е дълготърпелив и радостен да посрещне заблудилите се и пропилелите безценните му дарове. Той е винаги готов да благослови и още повече да награди тези, които с искрено сърце се завръщат в дома му.
Пътят е на крачка от нас.
Пътят към обновата, Христовият път е винаги близо.
Чрез покаяние ще го видим и чрез вяра ще стъпим и ще вървим.

Гласовете на съмнението пак ще се надигнат – не е ли религията маша на социалното инженерство? Чели сме – „религията е опиум за народа“. Знаем, че сценарият със залагане на религиозната карта е проиграван в световната история с цел подчиняване на масите и обуздаване на нежелани обществени процеси, застрашаващи статуквото на властта.
Дали?
Ако имате уши, чуйте:
Не става дума за социално превъзпитание на нацията в нравствени ценности.
Обновата според Христос дава висок морал и силно общество като следствие – неотменно, задължително следствие, но само следствие.
В основата е проглеждането за реалността на Живия Бог, към Когото път е само Исус.
Ето, Христос стои пред врата на сърцето и хлопа.
Отворете – Бог има.

Забавили сме се и то доста.
Животът извън Бога, който сами избрахме, ни донесе много мъка.
Векове претърпяхме под гнет, а сега сме на ръба на оцеляването във всеки един смисъл.

Вратата още може да бъде отворена.
Време е като народ да разберем вярата си и да я поставим за основа на битието си.
Истинското възраждане на България ще се случи при срещата между Българската православна църква – обновена и пречистена, и българския народ – прогледнал и търсещ лицето на Бога.

Христовият път е предназначението и отговорът за България.
Обновата, зададена от Христос е Новораждането на България.

(Есето е написано за конкурса „Вечната книга и ние“, организиран от Православие.БГ и Библейската библиотека на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.)

Още теми: