Христос и фарисеите

Веса Дикова | 29 октомври, 2017

Страшно е.
Страшно е, защото Истината е с нас повече от 2000 години.
Христос очисти греха ни на кръста и завесата се раздра.
Истината е вложена вътре, в самата ни същност.
Бог ни оповестява това още в далечните времена на пророците:
„казва Господ: ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им…“ Йеремия 31:33
Бог предвижда и изпраща послания към Своите чеда, така че те да бъдат достъпни, ясни и разбрани.
Някой ще каже – „Но какво е написано? Моето сърце ми казва друго! Абсолютна истина няма…Всичко е относително.“
В самата същност на Сътворението е залегнал свободният избор.
Свободната воля дава възможност на всеки да приглуши гласа на сърцето, да се самозаблуди, че не чува вътрешния глас, да потъпче съвестта си. Някои от получателите няма да разчетат добре посланието. Все пак живеем във времена на релативизъм, диверсификация, мултикултурализъм – думи големи, нови, сочещи към сякаш безгранични хоризонти…Думи, чужди на нашата, българската реч.
За да се избегне всякакво субективно недоразумение, Бог ни дава посланието и в писмена форма – черно на бяло.
Светата Библия е най-разпространената, четена и изследвана книга – особено в развития и добре уреден свят, който винаги даваме за пример.
Интересът в България не е от този порядък, засега.
Това не е изненада, все пак настоящото ни незавидно положение като народ и държава има корени и причини.
Но Бог е дълготърпелив. А ние май се изморихме да страдаме.

И така – Истината е с нас и в нас.
Христос наля новото вино.
Новият завет е сключен.

Добре, но каква е същността, какво е това ново послание?
Бог ни дава както подробен отговор чрез всички новозаветни книги, така и кратък – в два стиха:
„…възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум“ Матей 22:37
„…възлюби ближния си като себе си;“ Матей 22:39
Нека не се заблуждаваме – това са заповеди, трудни за изпълнение.
Само близко общуване с Христос и силата на Светия Дух правят възможно приложението им.
А ако не сме в Христос? Ако не сме приели Светия Дух да води стъпките ни?
Тогава се изправяме пред драматичен проблем, изразен от класика така:
„Кой би понасял …неправдата на силния,
на гордия презрението, мъките
горчиви на отвъргната любов,
потъпкването на законите,
безочието на властта, онуй
презрение, което получава
смиреното достойнство във награда
от недостойнството — кой би търпял това,“ 1

„Кой би понасял…, кой би търпял…“ – дори това е трудно.
А Христос призовава да обичаме! И силния, и гордия, и презиращия, и мъчителя.
Трудно.
За Хамлет звучи невъзможно.
За всеки извън Бога е невъзможно.
Само чрез Христос и чрез реалността на Неговата съвършена любов към всеки един от нас, ние можем да разберем възможността на собствената си любов към другия, независимо от неговата същност. И само силата на Светия Дух ни дава да изпитаме и изразим такава любов.

Това е Истината и тя е оповестена от покривите.
Категорично, неотменно.
Христос стои пред нас като яка, неотместваема скала.
Само сляп няма да види.

А какво за тези, които подробно са разучили тази Истина?
Познават всяка новозаветна буква, всяка йота?
Но въпреки това – само говорят, а не вършат?
Тук идва страшното.
Фарисеите.
Тези, които знаят Истината, но не я приемат в сърцето си.
Не я приемат в сърцето си, и не се покайват.
А излизат на площада да показват широките си дрехи пред хората.
Пред тези хора, на които са запречили тесния, но спасителен път към Христос, с действие и с бездействие.
И седят на първо място по гощавките, и ги поздравяват по тържищата, и се кълнат в златото, а не в храма.

Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери!
Заложена е една клопка, един опасен капан.
Дълбочината на катастрофата, която причинявате, се разпознават ясно само от тези, които вече вървят пътя и живеят в Христос.
А Христовите следовници са така призвани:
„… като избраници Божии, свети и възлюбени, облечете се в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение,като се търпите един други и си прощавате взаимно,“ Колосяни 3:12-13
По дефиниция и според правото на вярата Христовите чеда приемат апостолския завет:
„… подчинявайте се на всяко човешко началство, заради Господа…
Защото такава е волята Божия – с добротворство да обуздаваме невежеството на безумните човеци“ 1 Петър 2:13
В нашето битие вие, фарисеи, не срещате конфронтация.
Каква фатална самоизмама! Какво пагубно отпускане всред масите на невежия народ, където малкото будни са призвани към молитва и дълготърпение!
Фарисеи, отворете заслепените си очи!
Съдникът е Един и Той е Христос – Алфа и Омега, първият и последният.
Неговата присъда е произнесена:
„Змии, рожби ехиднини, как ще избегнете осъждането за в геената?“ Матей 23:33
Страшно е.

(Есето е написано за конкурса „Вечната книга и ние“, организиран от Православие.БГ и Библейската библиотека на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.)

Още теми: