Мойсей – Божи избраник и водач на народа

Веса Дикова | 30 октомври, 2017

От дълбочината на падението си като народ, ние често се питаме – как ще се оправим, възможно ли е изобщо отново да стъпим на крака?
Ще се появи ли истински народен водач, който да милее за България и българите? И как ще се формира той различен от всички досегашни предатели, безродници, безбожници?
Трудно крием безнадеждността си вече и дори сякаш се предаваме на мисълта, че може би такава е нашата българска орисия.
Да не бъде!
Не ни се дава право да се отпускаме в самосъжаление.
Всеки човек и всеки народ притежават свободна воля – и всеки човек, и всеки народ изцяло носят отговорността да я упражняват.
Степента на нашето падение е равна на отсъствието на Бога от битието ни.
А златният възход и силата на България са били и пак ще бъдат плод на близкото общение с Бога и живот в православието.

Бог въздига чеда и от камъните.
Бог изправя кривите пътеки.
Бог отваря врати, които не могат да бъдат затворени.
Истинският водач на народа винаги е Божи избраник.
Това не е етикет за обслужване на евтино народено суеверие и популизъм.
Задачата пред водача на народа е колосална и невъзможна за човешките сили. Единствено чрез Бога и за Бога тя може да бъде изпълнена.

Кой човек, подтикван от благороден порив да помага и гради, би намерил себе си достоен да води цял един народ? Кой с чисто сърце би преценил себе си достатъчен да носи отговорност за настоящето и бъдещето на родината си?
Не би ли всеки честен попитал себе си и Бога – Кой съм аз? Как хората ще ми повярват? Как да се изправя пред силните на деня и да искам справедливост за народа си?
Чистосърдечният, осъзнавайки човешкото си несъвършенство, не би приел тежестта на водачеството без утвърждение от Бога.
„…всички съгрешиха и са лишени от славата Божия,“ Римляни 3:23
Всред хората няма такъв, който да е по човешки самодостатъчен и по човешки издигнат, за да се нарече водач на народа.
Добрият пастир е от Бога призван.

„Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни;
…Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните;“ 1 Коринтяни 1 26-27
Бог подготвя призваните, а не призовава подготвените.
От бездната на Своето богатство, премъдрост и знание, Той изтъкава съдбата и пътеката на водача – довежда помощниците му, събира народа наоколо му, усилва речта му и укрепва ръката му.
От дадената му трибуна, водачът обяснява предопределените стъпки към народното спасение. Сочи към Божия Агнец и как да бъде Той приет, за да помаже всяка къща вратата си със спасителната Христова кръв и да бъде отмината от погубителя в часа на поразата.
С Бога водачът извежда народа от робство, побеждава империята на света, отваря брод към спасителен бряг, намира вода в пустинята.
Задава закона на битието.
Води към Обетована земя.
С Бога.

Това Бог дава, а с какво Бог задължава?
Водачът стои по-високо от всеки друг в ревностното търсене и следване на Бога.
Сам Бог говори с призвания като да му е приятел.

Водачът чрез непоклатима вяра се изправя пред фараоните на света и отстоява каузата на народа си. Защото, с когото е Бог, кой е против него?
Не се лъже от фокусите на изкусни придворни лакеи.

Водачът остава твърда опора пред колесниците на смъртта и разцепва бурни води, за да преведе народа към спасение.
Благодарност от събратята не чака, и често не получава.

Когато съмнението завладее всички, водачът не се съмнява.
Когато копнежът по лекия път към провала проникне в умовете, водачът не се поддава.
Един господар има той:
„Аз съм Господ, Бог твой, … да нямаш други богове, освен Мене.“ Изход 20:2-3
И една мисия:
Да достигне здраво народното семе до обещаното благословение.
Издигне ли народът в заблудата си златен телец, водачът със собствени ръце изгаря и стрива на прах идола. Необузданите прочиства с меч.
Така се моли за твърдоглавите:
“ о, (Господи!) … прости им техния грях; ако ли не, изличи и мене из книгата Си“
Изход 32:31-32
Божието благоволение за себе си не приема, ако то значи погибел за народа.
Казва Господ: „…остави Ме, да се разпали гневът Ми против тях, и ще ги изтребя и ще произведа многоброен народ от тебе. “ Изход 32:10
Отхвърляйки собственото си възвеличаване, водачът моли за избавление на сгрешилите – „…да се не разпалва, Господи, гневът Ти против Твоя народ“ Изход 32:11
Споделя съдбата на своите докрай и умира заедно с тях на крачка от Обетованата земя.
Подготвя и посочва наследника си.

Такъв е призваният водач.
Невъзможен по човешки, божествено непобедим в отреденото му дело.
Първо с Бога, винаги за народа.
Неумолим към предателите на завета, пазител на рода до себеотричане пред Господа.
Добър пастир, който живота си дава за стадото.

(Есето е написано за конкурса „Вечната книга и ние“, организиран от Православие.БГ и Библейската библиотека на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.)

Още теми: